Разбиране на работата на високоскоростния инфрачервен термометър
Високоскоростният инфрачервен термометър се състои от оптична система, фотоелектрически детектор, усилвател на сигнала и обработка на сигнала, изходен дисплей и други компоненти. Високоскоростният инфрачервен термометър чрез инфрачервения детектор (термичен детектор и фотоелектрически детектор) ще измерва енергията на инфрачервеното лъчение и ще се преобразува в електрически сигнали и след това ще се преобразува в температура според основния закон на радиацията.
Оптичната система събира енергията на целевото инфрачервено лъчение в своето зрително поле, чийто размер се определя от оптичните компоненти на пирометъра и неговата позиция. Инфрачервената енергия се фокусира върху фотодетектора и се преобразува в съответен електрически сигнал. Този сигнал се преобразува в температурна стойност за целта от усилвател и схема за обработка на сигнала, изчислена според алгоритъм в инструмента и коригирана за целевата излъчвателна способност. В допълнение, условията на околната среда на целта и пирометъра, като температура, атмосфера, замърсяване и смущения и т.н., също трябва да бъдат взети под внимание върху въздействието на показателите за ефективност и методите за корекция.
Високоскоростните инфрачервени термометри се използват за измерване на температурата на повърхността на обекта. Енергията, излъчена, отразена и предадена от оптиката на термометъра, се събира в детектор и електрониката на термометъра преобразува тази информация в показание на температурата, което се показва на панела на дисплея на термометъра. Температурата, показана от пирометъра, често се нарича яркостна температура на целта, която се различава от реалната температура на обекта, тъй като излъчвателната способност на обекта има ефект върху радиационната температура и почти всички реални обекти, които съществуват в природата не са черни тела. Излъчването на всички реални обекти в допълнение към дължината на вълната на излъчване и температурата на обекта, но също и с вида на материала, който представлява обекта, метода на подготовка, термичния процес, както и състоянието на повърхността и условия на околната среда и други фактори. Следователно, за да може законът за излъчване на черното тяло да се прилага за всички реални обекти, трябва да се въведе коефициент на пропорционалност, т.е. излъчвателната способност, свързана с естеството на материала и състоянието на повърхността. Този коефициент показва колко близо е топлинното излъчване на действителния обект до излъчването на черното тяло и стойността му е между 0 и 1. Съгласно закона за излъчването, веднага след като емисионната способност на даден материал е известна, са известни свойствата на инфрачервеното излъчване на всеки обект
