Подобрени предимства на лазерната сканираща многофотонна микроскопия
Лазерната сканираща многофотонна микроскопия е основно подобрение на оптичната микроскопия, главно за наблюдение на дълбоката структура на живи клетки, фиксирани клетки и тъкани и може да получи ясни и остри многослойни Z-равнинни структури, тоест оптични срезове, и може да конструира Триизмерната твърда структура на образеца. Конфокалният микроскоп използва източник на лазерна светлина, който се разширява, за да запълни цялата задна фокална равнина на лещата на обектива, и след това се събира в много малка точка на фокалната равнина на образеца през системата от лещи на лещата на обектива. В зависимост от цифровата апертура на лещата на обектива диаметърът на най-ярката точка на осветяване е около 0.25 ~ 0.8 μm, а дълбочината е около 0.5 ~ 1.5 μm. Размерът на конфокалното петно зависи от дизайна на микроскопа, дължината на лазерната вълна, характеристиките на лещата на обектива, настройката на състоянието на сканиращия модул и естеството на образеца. Полевите микроскопи имат голям диапазон на осветяване и голяма дълбочина на осветяване, докато конфокалните микроскопи имат осветяване, което е концентрирано във фокусна точка на фокалната равнина. Най-основното предимство на конфокалната микроскопия е, че тя може да извършва фини оптични срезове на дебели флуоресцентни проби (до 50 μm или повече), с дебелина от около 0,5 до 1,5 μm. Поредица от изображения на оптичен разрез могат да бъдат получени чрез преместване на образеца нагоре и надолу със стъпковия двигател на Z-ос на микроскопа. Получаването на информация за изображението се контролира в рамките на равнината и няма да се намесва от сигнали от други места на образеца. След премахване на ефекта от фоновата флуоресценция и увеличаване на съотношението сигнал/шум, контрастът и разделителната способност на конфокалните изображения са значително подобрени в сравнение с традиционните флуоресцентни изображения с полево осветление. В много екземпляри много сложни структурни компоненти са преплетени, за да образуват сложни системи, но след като бъдат събрани достатъчно оптични секции, можем да ги реконструираме в 3D чрез софтуер. Този експериментален подход е широко използван в биологичните изследвания за изясняване на сложните структурни и функционални връзки между клетките или тъканите.
